НАКОЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКО̀ЛВАМ¹, -аш, несв.; нако̀ля, -иш, мин. св. нако̀лих и накла̀х, прич. мин. страд. нако̀лен и накла̀н, св., прех. Коля много, голямо количество или всички. Наклаха млади пилета за сватбата. наколвам се, наколя се страд.

НАКО̀ЛВАМ СЕ несв.; нако̀ля се св., непрех. Коля много, до насита. "Грабете — мислеше горчиво кятибинът .. — Грабете, не награбихте се, не наклахте се!... Няма отърваване за нас, няма край теглото наше!" В. Мутафчиева, ЛСВ I, 396.

НАКО̀ЛВАМ², -аш, несв.; нако̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Набивам на кол. наколвам се, наколя се страд. и възвр.

НАКО̀ЛВАМ СЕ несв.; нако̀ля се св., непрех. Диал. Навличам си неприятности, попадам в много неприятно положение. Сдружил се е с хаймани и хулигани и някой път ще се наколи.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.