НАКОЛЕНЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКОЛЀНЧВАМ, -аш, несв.; наколѐнча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Диал. Коленича; наколеничвам1. Двете крави се заклатваха назад-напред като ладии, дълго се наемаха, наколенчваха на предните си крака и най-сетне се изправяха с увиснали по коремите им сламки. Ил. Волен, МДС, 192. Той [Свиден] беше наколенчил до огъня и го кладеше. Ил. Волен, БХ, 134.