НАКОЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
НАКО̀ЛНИК м. Диал. Неодобр. Обесник, пакостник, непрокопсаник. Казвам на другите да вардат на вратата, догде не чуят мойто свирене, — уловявам стражара манастирски .., вмъквам се вътре, дето момите спът, обирам им дрехите .. Сега аз свирвам и моите наколници захванат отвън да викат и да шумят .. и спущат се с тоя зверски вик на сестрите. Н. Бончев, Р (превод), 45.