НАКОНЀЦ

НАКОНЀЦ нареч. Остар. Книж. Накрая, най-после. — Братя, изпълни се наконец нашата надежда.. Аз до последната минута не вярвах в такава велика радост. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 91. Нашият път беше дълъг; една цяла неделя вървехме: наконец додохме в Шумен и там аз останах. В. Друмев, НФ, 96-97. Наконец като са обърна към другите ученици и към народа, който го последуваше, рече. Н. Михайловски, ССИ (превод), 133. Ми желаеме наконец добри успехи на нашите учители. А. Гранитски, ПР (превод), б. с.

Списък на думите по буква