НАКОНЕЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКОНЀЧНИК, мн. -ци, след числ. ‑ка, м. Техн. Накрайник. Като видение, пред очите ми изплува едра мъжка фигура, облечена и загърната акуратно, едната ръка държеше на устата края на вълнен шал, другата въртеше сръчно старомоден лъскав бастун с остър железен наконечник. С. Северняк, ИРЕ, 147. Мъжете от едно племе прехвърляли при друго своята стока: кожи, див мед .., бронзови наконечници за стрели. В. Мутафчиева, ИКМ, 43.

— От рус. наконечник.