НАКОНТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКО̀НТЕН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд. от наконтя като прил. Разг. Ирон. Който е много добре облечен; издокаран, докаран, нагизден, пременен. Кой знае защо мислех, че ще видя наконтени и напарфюмирани хора в скъпи дрехи, с бижута и украшения. Л. Станев, ПХ, 84. От време на време се мяркаше и някой по-добре облечен мъж или наконтена жена, излезли да поразходят любимите си кученца. Ал. Бабек, МЕ, 243. Изнесените на тротоара маси бяха заети от празнично наконтени млади мъже и жени. Ем. Станев, ИК I и II, 200. Само по някой по-наконтен ученик с униформата на гимназията наперено размахваше кожена чанта с лъскава ключалка. Д. Талев, ГЧ, 148.