НАКРАДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКРА̀ДВАМ, -аш, несв.; накрада̀, ‑ѐш, мин. св. накра̀дох, прич. мин. св. деят. накра̀л, св., прех. Открадвам много, доста неща или голямо количество от нещо. Селяните са накрали от стопанството земеделски сечива и тонове жито и царевица. Николчо .. презирал сиромасите и честните работници .., на които бащите не са накрале достатъчно за тяхното наслаждение. Л. Каравелов, Съч. VII, 62-63. накрадвам се, накрада се страд. накрадвам си, накрада си възвр.

НАКРА̀ДВАМ СЕ несв.; накрада̀ се св., непрех. Крада много, до насита. — Вреждат се либералските кучета! — Вратът му [на Лоев] почервеня, ноздрите му се разшириха и мустаците му се приповдигнаха леко. — Накрадоха се, набесуваха се. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 105.