НАКРАЙНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКРА̀ЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Техн. Неголям, обикн. островърх предмет, приспособление, което се закрепва към края на друг предмет като негова част с различно предназначение; наконечник. Завинтих накрайника на маркуча в разклонителя, който се подаваше от стената. А. Радева, С (превод), 7. По магазините се продават специални кабелни накрайници, в които са поставени съпротивления. НТМ, 1961, кн. 5, 29. Като докосвате с накрайника на електрописалката металическото изделие,.., вие включвате намотката на бобината. НТМ, 1966, кн. 214, 61.