НАКРАЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКРА̀ЧВАМ, -аш, несв.; накра̀ча, ‑иш, мин.св. -их, св., прех. Диал. Обхващам, обгръщам с крака (нещо или някого); обкрачвам. За мой късмет в бараката гореше огън, а хората край огъня — разбрани хора, ми дадоха ватенка и натуряха в печката сухи дърва. Бяха четирима — накрачили тенекиената "жабка". Н. Хайтов, ШГ, 87. накрачвам се, накрача се страд.

НАКРА̀ЧВАМ СЕ несв.; накра̀ча се св., непрех. Диал. Разкрачвам се. — А бре вие на анадолски аскер твърде много се надявате,.., те са дангули и нищо не струват: догде се накрачи с ония широки шалвари, догде си възседне коня, догде прибере дъното на шалварите си, ще погърми. Ц. Гинчев, ГК, 362-363. Ставам, оглеждам се — жива душа не се вижда. "Сторило ми се е" — рекох си и се накрачих пак край огъня, но седнал-неседнал, викането се повтори. Н. Хайтов, ДР, 111.