НАКРАЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКРА̀Я нареч. 1. В крайната част на някакво място, в самия край на нещо. Той се облиза, обърса с кърпа тънките си като гъсеници мустаци и остави празната чашка съвсем накрая на масата. М. Грубешлиева, ПП, 273. Ето ги в лозята./ И шепти Цветан: / — Нашето е, бате, / хей накрая там. Ас. Босев, СЦС, 22. Видях конче крилато, / видях рибки от злато / и в гората накрая — / къщичката на Зая. В. Паспалеева, МСС, 16.

2. В края на определено време или процес, преди да приключи, в последния момент; накрай, най-после. Отначало започна да се налива с уиски и да се тъпче с черен хайвер. След това си накупи дрехи,.. Накрая се обеси. В. Пламенов, ПА, 28. Прибавя се и брашното, а след запържването му — и червеният пипер, както и доматеното пюре, като накрая се залива с виното и топлата вода. Н. Сотиров, СК, 353. Бай Христо прочете писмото два-три пъти,.. Накрая, като поклати неодобрително глава, той се намръщи и мушна писмото в джоба си. Ем. Станев, ИК I и II, 172. Петър изреди сички [болни] да гледа, без да попита някого, но като не можа да го види [Васил] нийде, попита накрая един старец. Ил. Блъсков, ИС, 48.

3. При изреждане в края на поредицата факти, предмети, лица и др.; най-после.