НАКРЀХВАМ

НАКРЀХВАМ, -аш, несв.; накрѐхна,

‑еш, мин.св. -ах, прич.мин.страд. накрѐхнат, св., прех. Диал. Накривявам обикн. калпак, шапка и под., така че да стои на едната страна на главата ми; накрулвам1. Отон .. вади .. калпака и го накрехва на главата си при бурните възгласи на многолюдието. Н. Хайтов, ШГ, 127. Михай е трийсет и пет — четирийсетгодишен мъж,.. Накрехнал настрана висок фес, разметнал на рамена чепкен, облякъл елек. П. Тодоров, Събр. пр II, 331. Аз си имам девет братя, / девет братя по-големи, / накрехнали калпаците. Нар. пес., СбВСТ, 661. //Навеждам леко на една страна (глава); наклонявам, накланям. — Какво е нашето управление? — накрехна глава и го загледа злобно Гроздан. — Оголихте и почернихте народа, това ви е управлението! — каза смело Иван Тодоров. Г. Караславов, ОХ I, 469. накрехвам се, накрехна се страд. От начина, по който се навива и накрехва [чалмата] — йеменецът никога не се показва гологлав, — зависи и социалното му положение. Г. Готев, ПШ, 25.

Списък на думите по буква