НАКРЕЩЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКРЕЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; накрещя̀, ‑ѝш, мин.св. -я̀х, прич.мин.св.деят. накрещя̀л, -а, -о, мн. накрещѐли, св., прех. Разг. Крещя много и продължително. Мъжът кипна и накрещя куп обидни думи на жена си. накрещявам се, накрещя се страд.

НАКРЕЩЯ̀ВАМ СЕ несв.; накрещя̀ се, непрех. Крещя много, до насита или докато имам глас; накрясквам се. Той взе да крещи нещо под лицето на всеки пленник .. Като се накрещя до пресипване, татаринът влезе в шатрата. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 59. — Хей, приятели, сватба, сватба, почвайте веселбата изново! Накрещя се, облегна се на рамото на остроносата и я върна в кухнята. Х. Русев, ПЗ, 58.