НАКРИВЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКРИВЯ̀ВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от накривявам1 и от накривявам се.

НАКРИВЯ̀ВАНЕ², мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от накривявам², накуцване1. Примамчиво наместеният камък се залюля и бедният дядо Колю се простря в локвата. Аз го познах по накривяването на лявата нога. М. Георгиев, Избр. разк., 187.