НАКУ̀ЦВАМ

НАКУ̀ЦВАМ1, -аш, несв., непрех. 1. За човек или животно — куцам малко, слабо. Нашата бойна група се събра в амбулаторията,.. Командуваше я Спас, макар че все още леко накуцваше от раната си в крака. П. Вежинов, ЗНН, 177. Войводата вървеше напред. Макар че накуцваше, той често изпреварваше другарите си и се спираше да ги чака. Ст. Дичев, ЗС II, 41. Теленцето почна да накуцва с единия си заден крак. Кр. Григоров, ОНУ, 167.

2. Прен. Разг. Страдам от недостатъци, несъвършенства. Вечерта Игнат Витанов направи съвещание с .. няколко души .., за да разбере по-добре защо кооперативното стопанство в Игличево все още накуцва. Кр. Григоров, И, 47. Стилът на изложение в някои вестници напоследък накуцва в много отношения.

НАКУ̀ЦВАМ

НАКУ̀ЦВАМ2, -аш, несв.; наку̀цна, ‑еш, мин. св. -ах, св., непрех. Рядко. Веднъж или изведнъж куцам, куцукам. Той [селянинът] вече тури десния си крак на камъка, но когато да пристъпи с левия, той го някак изкриви, като че накуцна и с това изгуби равновесието. М. Георгиев, Избр. разк., 187.

Списък на думите по буква