НАКУ̀ЦВАНЕ

НАКУ̀ЦВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от накуцвам1. Тогава той се надигна тежко, тъй като беше понапълнял и понатежал,.., и тръгна с леко накуцване към вратата. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 94. Позна [Янко] Рубен по накуцването. Неговата сянка малко подскачаше. Ем. Коралов, ДП, 53.

НАКУ̀ЦВАНЕ

НАКУ̀ЦВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от накуцвам2.

Списък на думите по буква