НАКУЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКУ̀ЧВАМ, -аш, несв.; наку̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. 1. За куче — раждам много малки; нараждам.

2. Прен. Грубо. За жена — раждам много (деца); нараждам. Генковица: — Че нали и ние сѐ за мъжка рожба се лъгахме, свекърво! .. Баба Кита: — Лъгахте се, докато ги накучи сѐ женска челяд. Ц. Церковски, ТЗ, 9.