НАКУШАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКУ̀ШАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Накусване; накусяне, накушане. Всяка най-малка частичка от растение, сглобена и съставена е от едни постоянни начала (елементи), които взаимно едно с друго така цвръсто ся спояват .., чтото .. правят съединения, у които тии нито с накушание, нито с душение могат да ся познаят. Лет., 1874, 264.