НАКЪДЕТО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЪДЀТО нареч.-съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение, в което изпълнява и службата на обстоятелствено пояснение за място — за означаване на посока, място, към които е насочено действието в подчиненото изречение. На изток, накъдето вървим, се възземат червени отражения. Л. Стоянов, Х, 72. — Какво чух за тебе, Гано! — подвикна ѝ Петко, след като се върна от другия край на обора, накъдето се поразстъпи да разгледа кравите. Ст. Даскалов, СЛ, 175. Стрина Родовица поседя още малко, погледа из пътя, накъдето се затули Стамен, па си влезе в собата. Т. Влайков, Съч. II, 147. Докато Айа се бъхтеше и мореше, цяла покрита с пот, черната кобила се покоряваше, отиваше натам, накъдето отиваше Айа. Й. Йовков, АМГ, 54.

◊ Накъдето и да сложно неопр. нареч. В която и да е посока, безразлично накъде, независимо накъде; където и да. Каквото и да направим, накъдето и да мръднем, научаваше се за всичко като по телеграф. Й. Йовков, ВАХ, 98. А вред, накъдето се взреш, / все ужаси, все нищета. П. П. Славейков, Събр. съч, VI, 141.