НАКЪЛВАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЪЛВА̀ВАМ, -аш, несв.; накълва̀, ‑ѐш, мин.св. -а̀х, св., прех. 1. Кълва много неща или голямо количество от нещо. Папагалът накълва цяла паничка зърна.

2. Прен. Кълва нещо или някого много или на много места. Е, разбрах те вече, / че си и глупак! — / Накълвах те здраво, / а ти искаш пак. Чичо Стоян, ЧК, 119. // С кълване наяждам или наранявам нещо, което обикн е било цяло, здраво. Косът се храни с бръмбари,.., червеи и дребни плодове. Да не му се сърдим, че понякога той накълвава гроздето по кооперативните ни лозя. Ст. Дончев, ПНД, 38. Ако птиците накълват черешите, няма да се продадат.

3. Прен. Жарг. Назубрям. Без да се хваля, ама накълвах този урок на стихотворение: къде живее заекът, с какво се храни, как се размножава. Г. Краев, Ч, 197. накълвавам се, накълва се страд. накълвавам си, накълва си възвр. от накълвавам в 1 знач.

НАКЪЛВА̀ВАМ СЕ несв.; накълва̀ се св., непрех. 1. Разг. За птица — кълва много, до насита. Гълъби-гълъбчета с гащати краченца на стреха седет,.. Ето ги по нивя хвръкнали и с пшеница се накълвали. Д. Манчев, БЕ II, 41.

2. Диал. Напивам се; накълквам се, накърквам се (Н. Геров, РБЯ).