НАКЪРВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЪРВЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от накървя като прил. Обикн. за очи — който е зачервен от прилив на кръв поради болест, възбуда и др.; кървясал. Друг ще облещи насреща му свирепи накървени очи. Ал. Константинов, БГ, 116. Че молния свети в очи накървени, / че мъст, мъст кръвнишка жадуват очи. П.К. Яворов, Ант., 59.