НАКЪРВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЪРВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; накървя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Накървавявам, окървявам. На тръгване дружината се заклела, че ще накървява сабите си в първия, когото срещнат. Б. Ангелов, ЛС, 120. — Чуваш ли? Иде втора сюрия [кучета]. Тя ще пресрещне елена. Накървят ли си зъбите, свършено е с нас. А. Дончев, ВР, 139. // Рядко. Правя да се зачервят, да се налеят с кръв (очи). Дадох най-напред мечата глава на препаратор да ѝ сложи стъклени очи и да ги малко накърви. Н. Хайтов, ДР, 204. накървявам се, накървя се страд. и възвр.

НАКЪРВЯ̀ВАМ СЕ несв.; накървя̀ се св., непрех. За очи — зачервявам се, наливам се с кръв; кръвясвам.