НАКЪРНЀН

НАКЪРНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от накърня като прил. 1. Който не е пълен, цялостен, пълноценен, чиято същност, състояние са нарушени или увредени по някаква причина. "Той [Мидхат паша]не зачита самия коран" — казваха те [турците], щом заговореха за накърнените си привилегии; и мечтаеха да се върне времето, когато раята си бе рая, а господарите — господари. Ст. Дичев, ЗС I, 391-392. Едно желязно походно легло зад вратата и няколко разнотипни столове допълняха очевидно изменената и накърнена мебелировка на кабинета. Ем. Манов, ДСР, 34. Моля, дайте прием в добрия "Българан" на това сонетче за Лили с малко накърнено съдържание, но затуй пък с добре запазена форма. Хр. Смирненски, Съч. III, 84. Ние искаме от вас ефикасни мерки за защита на накърненото единство, искаме война! И ако не ни послушате, заявяваме ви да не разчитате повече на везирския ви пост! БД, 1909, бр. 17, 3.

2. Прен. За чувство — който е засегнат, обиден, наранен. Разделиха се мирно и тихо. Тя си отиде и остави в сърцето му само едно дълбоко огорчение, но и то беше по-скоро рожба на накърненото мъжко честолюбие. Л. Дилов, ПБД, 105. Яворов не ми обърна внимание! — негодува накърнената ѝ гордост. Сякаш не бях при него — като да не съществувах! М. Кремен, РЯ, 344. На съвременния човек дуелите, например, биха действували потресающе върху изострените нерви. Да се явите лице срещу лице с един противник и с напълнени пистолети да изкупвате някаква си накърнена чест. Елин Пелин, Съч. IV, 184.

Списък на думите по буква