НАКЪРНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЪРНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; накърня̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Нарушавам целостта или пълноценността на нещо, като го променям или разрушавам. Силата на огъня, взривът и магнетизмът обаче не можаха да накърнят неразрушимата крепост на атома — това ядро, което съдържа в себе си изключителна енергия. Ц. Цанев, АЧ, 3. Нито оризището, нито трите деца накърниха красотата на Стамена, защото тази красота бе в здравата ѝ сила. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 121. Мирният договор накърни територията на страната.

2. Прен. В съчет. със същ. за чувство като гордост, чест, самочувствие и под. — с постъпки или с думи не зачитам, не се отнасям с необходимото внимание и уважение към чувството, назовано от същ. име и причинявам огорчение и обида у някого; засягам. Той сухо пожела да види книгата, макар че тази молба накърняваше неговата гордост. П. Стъпов, ГОВ, 80. Статиите бяха засегнали любовта на българина към всичко руско и бяха накърнили чувството му за гостоприемство. М. Кремен, РЯ, 231.

3. Диал. Накастрям, окастрям (Н. Геров, РБЯ). накърнявам се, накърня се страд. За издаването на списанието било решено да се съберат стари и нови абонаменти и да се потърсят извънбюджетни приходи, за да не се накърнява капиталът на дружеството. М. Арнаудов, БКД, 202.

НАКЪРНЯ̀ВАМ СЕ несв.; накърня̀ се св., непрех. 1. Загубвам целостта или пълноценността си. С времето хубостта ѝ като че ли не се накърняваше.

2. Обикн. за чувство — засягам се, понасям унижение, обида. Без съмнение и неговата [на Стамболов] амбиция се накърни от това, че една нова власт се бе съставила без негово съгласие. С. Радев, ССБ II, 128. От постоянните упреци самочувствието ѝ се накърни, загуби вяра в себе си.