НАКЪСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЪ̀СВАМ, -аш, несв.; накъ̀сам, -аш, св., прех. 1. Късам докрай, напълно нещо или много неща на много парчета, на късове. Дафина сама се отпуща на канапето и дълго мисли. После скача изведнъж, отива до пианото, грабва каквито ноти има и ги накъсва нервно. Ив. Кирилов, Ж, 14. — От несъобразителност и глупост са накъсали жиците. Трябваше да им се забрани най-строго — горещеше се той. Ем. Станев, ИК III и IV, 443. Мита изнесе баницата, а пък Нонка я накъса на едри парцали. К. Петканов, ЗлЗ, 235.

2. Бера, откъсвам определено количество от нещо (плодове, цветя и под); набирам. На тръгване баба Тертерка му накъса от градината чернокичест босилек и латинки. А. Каралийчев, В, 158. — Татко бе, може ли да накъсам малко цветя? П. Незнакомов, МА, 9. — Момчета бре, а се завтечете край вадата, ей там долу, дето се слягва в реката и накъсайте до двайсе-трийсе широки оманови листа — от черния оман, чухти ли? Ц. Гинчев, ГК, 73. Геркулес го [дракона] привардил като заспал, убил го с кривака си, накъсал прекрасни абълки и ги принесъл на Евристея. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 50-51. накъсвам се, накъсам се страд. накъсвам си, накъсам си възвр. от накъсвам във 2 знач. През нощта според Гергьовден те слазат доле на полето да си наберат гергьовденче, и да си накъсат клас от нивето. Т. Влайков, Пр. I, 265.

НАКЪ̀СВАМ СЕ несв.; накъ̀сам се св., непрех. 1. Ставам на късове, на части, на парчета; разкъсвам се. Яростта на стихията поотслабна, облаците се накъсаха. П. Бобев, ГЕ, 149. Един ден от юг повя топлият вятър. Натрупаният по клонките сняг нависна в копринени дантели, които се накъсаха и паднаха под дърветата. П. Бобев, ЗП, 80. Скоро оредялата върволица се раздължи, накъса се и раненият в лявото ходило Караджа напразно тичаше напред и назад да събира изоставащите четници. Ст. Дичев, ЗС II, 35-36.

2. Скъсвам се на много места; прокъсвам се. Платът се беше протрил и накъсал.