НАЛАГАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛА̀ГАНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от налагам1 и от налагам се. Ни от разтриването, ни от налагането, ни от студените компреси оздравях, оздравях от премитането. В. Милев, РК, 96.

НАЛА̀ГАНЕ², мн. няма, ср. Обикн. с предл. на. Отгл. същ. от налагам2 и от налагам се. В своето развитие .. одриската държава вървяла бързо към пълното налагане на робовладелските отношения. Ист. Х-ХI кл, 10. Те [наказанията] състоят в изключване от дружината на виновния майстор, изключване от еснафа, налагане парична глоба за в полза на еснафската каса и за черквата и училището. Ст. Шишков, РН, 1905, кн. 4, 174. Налагане на данък. Налагане на наказание.