НАЛЕПКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛЀПКА ж. Рядко. Нещо, което се полепва, налепя някъде; налеп. Горещият вятър блъскаше лицето му [на Смил] по целия път дотук, беше тъкал по наметката, върху златната ризница, по ръкавиците сива налепка. Д. Добревски, БИ, 326. — А вие се научете да виждате дълбоко под покривката на нещата — търсете правдата. И винаги я чистете от тия кални налепки, с които я обезобразяват. В. Геновска, СГ, 268.