НАЛЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НА̀ЛЀТ м. 1. Нападение, в което участвуват самолети, птици или под.; въздушно нападение. След последната, най-тежката бомбардировка на 30 март,.., изведнъж налетите на вражеските бомбардировачи престанаха. Ив. Мартинов, Пл, 1969, кн. 5, 47. От все сърце благодари [пътникът] на корейските юноши и девойки, които денонощно бдят по пътищата, за да предупреждават пътниците и шофьорите за налетите на вражески самолети. Г. Караславов, Избр. съч. III, 153.
2. Разш. Стремително, изненадващо въоръжено нахлуване в населено място, обикн. с цел грабеж, убийство и др.; набег. — Е, нещо ново из селото? — обърна се Тодю. — Как са нашите? Тодю питаше спокойно, виждаше се, че той още не знае за налета на жандармеристите. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 222. За Пазвантоглу действията из Влашко означавали не просто налети за обогатяване. В. Мутафчиева, КВ, 190. В малката пощенска сграда атмосферата беше съвършено различна от тази, която партизаните познаваха от времето на налетите, които правеха в селото. Тук всеки предмет изглеждаше не това, което е, а като че ли жив, строг, важен и необходим. К. Ламбрев, СП, 423.
3. Прен. Рядко. Слабо изразена особеност, уклон. Драгомиров говори сладък български език, със старинен налет. А. Каралийчев, С, 41.