НАЛЕТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЛЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; налетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. налетя̀л, -а, -о, мн. налетѐли, св., прех. Налитам1. Дъжд от олово заплющява / по вражите глави тогава / и вихър-войнство налетява / врага със стръвен вик. К. Христов, НН, 65. Такива мисли налетяваха даскал Стафана като виждаше, че от известно време насам, безредието и непокорството добре се ширят в дома. Д. Немиров, Б, 144. налетявам се, налетя се страд. от налетявам в 1 знач.
НАЛЕТЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; налетя̀, ‑ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. налетя̀л, -а, -о, мн. налетѐли, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. За птици или други летящи същества — долитаме много, в голямо количество; налитам2. Той [Велко] правеше усилия да слезе, но орлите не му позволяваха. Напразно се мъчеше да ги прогони, те налетяваха и стръвно се спущаха върху му. Ив. Мартинов, ПМ, 28.