НАЛЍ

НАЛЍ и (съкр. простонар., понякога поет.) нал частица. 1. При запитване: а) За изразяване, че се очаква положителен отговор, потвърждаване на нещо или съгласие с нещо. — Нали са прекрасни тия хора? — .. — Кои? — .. — И Мишка, и стругарят. А. Гуляшки, МТС, 105. — Отде пък знаеш, че се казвам Иван, — каза след малко той. — Знам. Нали си от Чамурлий? Й. Йовков, ПГ, 12. — Научихте се, че има предложение да минете на работа при нас, нали? В. Нешков, Н, 21. — Там, в гората наоколо, има диви петли, нали? — Вярно, има ги доста. Н. Попфилипов, РЛ, 29. Какъв ти тук ужас? — / той пеел човека, / това е прекрасно, нали? Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 40. б) За изразяване на недоумение, учудване, изненада, че въпреки наличието на действието, за което се пита, нещо друго става, констатира се. Хрътката отиваше вече през ливадата,.. — Нали я убихте тая пущина? — попита зачудено игуменът. — Аз я хвърлих полуумряла .., но ето я пак жива. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 98. — Господин капетан... Ке те молам да ме пущиш до къщи .. — Че нали вчера жена ти беше тука. Й. Йовков, Разк. II, 87. Защо това събрание се

е държало толкова тайно? Нали уж честно се работи? Н, 1895, бр. 19-20, 159.

2. При потвърждение: а) За подчертаване, че говорещият е уверен, че някакъв факт, обстоятелство са известни, очевидни за събеседника му. Бате Еньо, нали го знаеш какъв е. С всички моми се шегува. Елин Пелин, Съч. III, 121. — Тя, Вена, нали си я знаете, една такваз сбутана, в очи не влезла, дато казват, пък той един млад, хрисим, и положение, и състояние, но на̀, щастие. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 355. — Бай Ставри, хубаво е да се живее! — извика той. И веднага се извърна, за да не забележи главният механик щастливата влага, която бе изпълнила очите му. Алекси беше горд човек, а сълзите, нали, и щастливи да са, унижават мъжа. А. Гуляшки, СВ, 330. — На̀, Бог ми е свидетел .. — Господ ти бил свидетел! — натърти той. — Че нали и нощем пътува, нали и дома си отиваш, нали и през кории минаваш — за какъв свидетел ми дрънкаш, а? Г. Караславов, СИ, 8. б) Самост. За изразяване на задоволство на говорещия от единомислието, съгласието на друг някой с него при потвърждаване на някакъв факт. — Ти знаеш моето разбиране по тия работи... Съгласен съм напълно с вас... — Нали... — повтори усмихнато Василев. -Тъй би трябвало да бъде. Кр. Велков, СБ, 137. — Кейксът ви е отличен, госпожа.. Домакинята просия. — Нали? Сама го приготвих. М. Грубешлиева, ПП, 27. в) За изразяване на задоволство от нещо, което е положителна страна, добро последствие от нещо неприятно; добре е, че, слава богу. Куна,.. тъй щеше да си иде, ако не бяхме довели доктор от града .. Хубавичката ни обели поразеникът му, ама нали я отърва от умирачката. Г. Караславов, Избр. съч. II, 112. — Ама чакайте бе, ще плащат ли? — попита пак тревожен глас. — Па ще плащат, щом приемат — успокоиха други гласове. — Може да дадат само аванс, ама нали приемат? П. Спасов, ХлХ, 102-103.

3. За подчертаване, че фактът, обстоятелството, означени от думата или изречението, за които се отнася частицата, са меродавни, че са причина за действието в предходния или следващия текст; понеже, тъй като. А ѝ се спеше толкова много! Очите сами се затваряха. Та нали цял ден се беше пързаляла с шейната! П. Бобев, ГЕ, 118. Майка ѝ все ѝ се кара и ѝ надумва. Мащеха нали е. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 6. Не можем да останем тука сами. Нали трябва нъкой да ни гледа? Л. Стоянов, Х, 70. — Тука у вас много дърва, па пусто око нали лакомо, гледа да събере повече. Й. Радичков, СР, 67. Нали йе Марко млад юнак / прибърза, не зе нафора, / възседна коня раняна, / прао си у тях отиде. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 143. // За изразяване на упрек, негодувание от някакъв факт в изречението, който е причина за действието или въпроса от предходното изречение; щом като, след като. Широко е около врата на скитницата [кукувицата]. Нали си няма грижи за пилците. Други ги изхранват. Ем. Станев, ЯГ, 26. — Ти, бай Стояне, — почна кротката той, — напразно вдигна тая патардия за парите! .. — Нали не излизат от твоята кесия. Др. Асенов, СВ, 94. — Що питаш мене? Нали си даскал? Ив. Вазов, Съч.VIII, 39. И рекъл бях: аз няма веч да плача / за тежките на тоз народ беди! / ожесточен пощада му не рачах — / "Да тегли", думах с яд, "нал тъй мъжди". П.Р. Славейков, Ч, бр. 4, 386.

4. Ирон. Понякога самост. За изразяване на несъгласие, неудовлетворение от цитираното чуждо мнение или някакъв факт, който не отговаря на истината. А пък тя, щом ще си гледа детето, нека го гледа. Нали аз не разбирам, нали аз не знам как се гледа дете? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 274. -Не идваш навреме на училище. -Нали? Че кой сутрин отваря училището? Винаги аз с чистачката. // В съчет. със знам и обикн. крат. форма от лич. местоим. За подчертаване на иронично отношение към някого (нещо), чиито действия или качества не заслужават доверие, обикн. заради някакъв известен факт, който говорещият съобщава. — Кой ще го кани? Директорът на прогимназията? .. Някой от учителите? .. — Нали ги знаем! В къщите им, дето е думата, с трън да влачиш, няма какво да закачиш! Само за гости са! А. Гуляшки, МТС, 95. Как да довери и на другите от управата? Против тая власт са, вярно, но нали ги знае как чоплят по събранията, как се дебнат и клеветят за вересии, за заеми, тоя използувал повече, оня по-малко. Ст. Даскалов, БМ, 49-50.

5. За подчертаване на скептично примирение с някакъв неприятен факт, обстоятелство. То, теглото, по хората ходи. Защо сме родени, нали да теглим. Елин Пелин, Съч. II, 17. Кам сега такива хора? Право де. Нали го гледам днешния свят. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 3.

6. С глаголи или изрази за съобщение (казвам, река и под.). За въвеждане, припомняне на позната по принцип поговорка, пословица или под.; дето. Нали рекли: накарай мързеливия на работа, ум да те научи! Ив. Вазов, Съч. ХХII, 46. — Нали има дума: "За брата до вода, за либе през вода" Ив. Вазов, Съч. ХII, 8. — Здравата ме поступаха, ама нали са казали: човекът е по-слаб от яйце и по-як от желязо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 182. Диваци, гледаш ги, ама върви им — нали рекли: "Роди ме, мамо, с късмет, па ако щеш ме хвърли на смет." Ив. Вазов, Съч. IХ, 43.

7. Разг. Нежел. Употребява се паразитно, обикн. за улесняване, забавяне на изказването или за по-активно ангажиране вниманието на събеседника. — Започвам пак да ровя, нали, неистово във гардероба. Извед‑

нъж ми прищраква за един учебник на дъщеря ми. Отивам, нали, вадя учебника и вътре, нали, парите в един плик.Отива до щанда, нали, да пита продавачите, и се връща. След доста колебание, нали, все пак купува куфара.

— Други (диал.) форми: нѐли, нѐло и нел.

Списък на думите по буква