НАЛИМА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛЍМА ж. Остар. и диал. Обработена чрез изваряване в сапунен разтвор коприна. Хората искат да ги правя ханъмки, па рахат да живеят, да не ги гори слънцето,.., налима да пресукват, да не газят тръните и бодлите. Ц. Гинчев, ГК, 137-138. Най ти преличе, Радке ле, / .., / желта налима да предеш, / желти желтици да нижеш. Нар. пес., СбНУ III, 84.

— От гр. Bνάλυμα.