НАЛЍТАМ

НАЛЍТАМ1, -аш, несв.;налетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. налетя̀л, -а, -о, мн. налетѐли прич. мин. страд. налетя̀н, -а, -о, мн. налетѐни, св. 1. Непрех. и прех. Нападам1, като летя във въздуха или се спускам от въздуха; връхлитам, налетявам1. Понякога върху птичките налита ястреб. Ем. Станев, ЯГ, 55. Танчо откачи сачмарката, която стоеше заредена вкъщи над рафта. С нея биеше свраки или соколи, когато налитаха квачката с пилетата. Кр. Григоров, ТГ, 100. Светът неволно уважава / орела хищни, кой налита, / и тигъра, кой страх задава — / но кой хиената почита? Ив. Вазов, БМ II, 231. Завързан за стръките, конят щипеше поизсъхналата трева около себе си и махаше опашка срещу мухите, които налитаха на рояци. Д. Фучеджиев, Р, 29. Вражеските самолети налитат самоуверено. А, 1978, кн. 37, 31.

2. Непрех. и прех. Спускам се, хвърлям се устремно или внезапно върху някого или нещо; нахвърлям се, връхлитам, налетявам1. Дворът на Мишко беше разграден и бричката спря пред самата му къщурка. Жълто, дръгливо куче налиташе с яростен лай ту от едната, ту от другата страна на колата. Д. Талев, ГЧ, 113. Като изневидяло въз нас налетяха глутница кучета. Й. Йовков, Разк. III, 37. Янко се блъсна и с голяма мъка се провря между дърветата. Вълчицата налетя след него, но се заклещи здравата и там остана. А. Каралийчев, ТР, 113. — Вълчицата, коя! .. — Трябва да се е окучила пак тъдява из гората. Затова налита като сляпа. Малки трябва да храни. Г. Райчев, В, 6.

3. Непрех. и прех. Нападам1, атакувам с оръжие, обикн. неочаквано или стремително; налетявам1. Враговете стръвно налитаха, катереха се нагоре по канарите с безумен рев. А. Каралийчев, ТР, 157. Българите налитат — веднъж, два пъти... Турските топчии не смеят да открият огън. Ст. Станчев, НР, 12. Един след друг налитаха Враца разни хаирсъзи, разни дружини. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 76. Пушкалата екнат. Турците реват, / насипи налитат и падат и мрат. Ив. Вазов, Съч. I, 203.

4. Непрех. С предл. в. Влизам някъде неочаквано и стремително; нахълтвам, връхлитам, налетявам1. В това време в общината налетяха запъхтени и възбудени Мато Дъбравски,.., съпроводен от бай Пешо, бащата на разкъсания от вълците Панчо. П. Здравков, НД, 203. Вън се дочу цвилене на кон и — храас — отиде едното чергило. В бирарията налетя кон с маскирана жена отгоре. Й. Вълчев, РЗ, 80. Говореше се, че полето е пълно с дивеч, зайците налитали чак в крайнините на селото. Г. Караславов, ОХ II, 87.

5. Непрех. За буря, виелица, вятър и под. — разразявам се изведнъж, неочаквано или бързо с много голяма сила; връхлитам. Посред нощ над село Горни турчета се изви

страшна буря. Вятърът налетя изневиделица, запревива клоните на овошките, заблъска врати и прозорци. Д. Марчевски, ДВ, 165. Но вятърът не мирясваше. Налетя върху му повторно, катурна калпака му. П. Бобев, ГЕ, 72. Допълзях до гората,.. и останах там, докато премине бурята. Тя премина също тъй внезапно, както беше налетяла — вятърът разпръсна облаците, небето се очисти. М. Марчевски, ОТ, 404.

6. Прен. Непрех. и прех. Обикн. мн. За нещастие, грижи, мисли, чувства. Появявам се, възниквам в душата, мислите на някого неочаквано и обикн. в голямо количество, много; налетявам1. През късна есен двама от Калинковите бяха мобилизирани. Грижите налитаха една след друга. Г. Караславов, Избр. съч. I, 381-382. Рояци спомени на нови вълни налитаха в душата му. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 173. Колкото повече минути минаваха, толкоз той ставаше по-неспокоен. Налитаха го тревожни и нерадостни мисли. Г. Караславов, ОХ III, 114. Той се мъчеше да сподави тъгата си, която изведнъж го налетя тук. Д. Немиров, Др, 122. // Прех. За нещастие, грижи, напаст и под. — неочаквано, изведнъж постигам някого; сполетявам, връхлитам. Момиченцето се разболява. Изведнъж го налита висока температура, гърдичките му хриптят. А. Гуляшки, Л, 511. Рогача се приведе: умряла овца лежеше посред пътя. Той се прекръсти. Накрая плюна и изпсува стопанина ѝ и голата орисия, която го налетя рано-рано. П. Михайлов, ПЗ, 125. Народният войвода, измъчван от болестта, която го беше налетяла, се раздираше от дъ̀лга, задушаваща кашлица. Ст. Дичев, ЗС I, 371.

7. Непрех. С предл. на. Неочаквано и внезапно се натъквам, попадам на някого или нещо. Ние подадохме глави от храстите и видяхме двайсетина мъже в затворнически дрехи на райета да тичат право към градинката. И както тичаха, налетяха точно на участъка. Ст. Стратиев, СВМ, 69. На колко ли е години старият негър. Дави се по вировете, виси по бентовете, от една беля на друга налита, по два литра ракия от захарна тръст изпива. М. Вълев, ПСС, 95. И ето веч, кат луд се скитам / и търся, гоня идеалът, / и вред на пошлости налитам, / вред слушам звука на металът. Ив. Вазов, Съч I, 134. Бегълците налетяха на граничния патрул.

8. Непрех. Разг. Обикн. с предл. на. Проявявам силен, неудържим стремеж към нещо, което обичам, харесвам или към което имам склонност. — И все пак трябва да изучим слабостите му .. Да узнаем само на какво налита, на ракийка ли, на винце ли... А. Станоев, П, 52. Добитъкът не налиташе вече на тревата, както лятос, а дремеше на краткото обедно слънце, сякаш и той мислеше за близката зима. Ил. Волен, РК, 40. Киро беше красив и спретнат ергенин и момите налитаха на него. Искаха го разни чорбаджийски дъщери. Г. Караславов, ОХ I, 19. Налита на бой.

9. Непрех. Разг. С подч. изр. със съюз да. Стремя се, настойчиво, упорито, домогвам се да постигна нещо, някаква цел. Като ви гледам как всеки заляга в общите народни работи и налита да превари другите,.., не мога да повярвам на очите си. А. Каралийчев, НЗ, 127. — Какво става тук? — .. — Налита да влезе [Ханко] в княжеския двор с тази мърша [трупът на убития]! А. Гуляшки, ЗВ, 283. В ямболската книжарница потърсих спомените на Наполеон — отдавна изчерпани! Кой толкова бе налетял да изучава Бонапартовата стратегия — неизвестно. С. Северняк, ОНК, 176. налитам се, налетя се I. Страд. от налитам в 1, 2, 3 и 6 знач. II. Взаим. от налитам във 2 знач. За към брегове незнайни / гонят се безчет вълни. / Гонят се и се налитат / и премятат во захлас. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 168-169. налита се безл. Не бива да се налита на първото попаднало ти бебе. В края на краищата не го вземеш за седмица, месец, а за цял живот. П. Незнакомов, СМ, 18.

НАЛЍТА МЕ несв.;налетя̀ ми св., непрех. Разг. Обикн. несв., с подч. изр. със съюз да. Обхваща ме внезапно силно желание за нещо. — Слушайте, гледам си,.., па ме налита да ви изръгам из стаята. Сега ще извикам разсилния да ви измете оттука. Ст. Чилингиров, ПЖ, 93. Беше му обидно и неловко, сякаш го бяха наплескали и изхвърлили направо на улицата. Налиташе го да се върне обратно и да им каже направо в очите, че не дава пет пари за техните приказки. К. Калчев, СТ, 183. — Ако засвирят на ръченици, — шепнеше един лесковчанин на ухото на другиго, — не съм играл от толкова години, ама ще стана да си поиграя — .. — А бе и мене тъй ме налита — му отговори събеседникът му. Ц. Гинчев, ГК, 89. Той прибледня, стъписа се, като че го налетя да се повърне отдето е дошел. П. Тодоров, И I, 1.

НАЛЍТАМ

НАЛЍТАМ2, -аш, несв.;налетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. налетя̀л, -а, -о, мн. налетѐли, св., непрех. Само мн.и 3 л.ед. За птици, насекоми и под. — долитаме много, в голямо количество; налетявам2. — Тая сутрин в горния край на селото налетели сума яребици... Гонели ги из дворищата... Г. Караславов, Тат., 226. Ластовички налетяха от топлия юг и заоправяха с цвъркот ланшните си гнезда. Ст. Даскалов, СД, 264. Събрале са много гости / звани и незвани, / налетеле орли, гарги, / налетеле врани. Л. Каравелов, Съч. I, 56.

Списък на думите по буква