НАЛИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който е налице, който съществува реално някъде в даден момент и може да се използува. По свидетелства на наличната документация военните години довели нов растеж на анархията. В. Мутафчиева, КВ, 67. За последната точка нямаше да стигнат всички налични тетрадки на взвода. Р. Ралин, ВМ, 13. Той четеше внимателно еднообразните сведения от агентите, които редовно съобщаваха .., за наличните стоки. П. Спасов, ХлХ, 222. — Хм! Жалко! — въздъхна непознатият .. и запали последната си налична цигара. Тарас, ТМ, 51. // Който изобщо съществува; съществуващ. Двете противоположни и враждебни линии в българското възраждане са факт,.. Тоя факт намира своето обяснение в противоречивите интереси на наличните в онова време обществени групи. Г. Бакалов, Избр. пр, 114. От наличния в природата аргон най-много е разпространен изотопът аргон-40. Л. Манолов, РА, 27. Изправителните упражнения имат за цел да коригират налични дефекти в телодържането, които се изразяват главно в изкривявания на гръбначния стълб в различните негови части. Ив. Мангъров и др., ПГ, 31.

◊ Налични пари (суми) (съкр. разг. налични). Финанс. Пари във формата на банкноти или монети, а не ценни книжа, авоари, чекове, кредитни карти и под; кеш. Освен целия фабричен инвентар, готовата продукция, суровините,.., ще ни предадете всички налични суми и ценни книжа. Ем. Манов, ДСР, 469. БНБ има за задача да внедри платежна дисциплина .., да ограничи плащанията с налични пари, като всички плащания на предприятията се извършват по единствената им банкова разплащателна сметка. △ Плащането в магазина се извършва само в налични.