НАЛИЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛЍЧНИК¹, мн. -ци, м. Метална част от шлем, която предпазва лицето на во̀йна от удари. Кекавмен вдигна наличника на шлема си, целуна кротко Хачатур по устата и рече: — Бог дал, Бог взел, да бъде свято името му. А. Дончев, СВС, 817. Арменските редици спряха. Войните с наведени глави се споглеждаха изпод спуснатите наличници на шлемовете. А. Дончев, СВС, 777.

НАЛЍЧНИК², мн. -ци, м. Спец. Горен

дъговидно оформен праг на вътрешна врата, свързваща чардака с гостната стая в къщите от епохата на Възраждането.