НАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀ЛО съюз.Диал. Но, ами. — Не ща билет, господине, — отвърна бае Крачун, не ща ни да пътувам, та къде ли,.., ще пътувам?... Не е за билет, нало питам за вампоро, оти чакам да пристигне Младен с тоя вампор! М. Георгиев, Избр. разк., 244. — Аз тебе не съм лъгала, / мене е мило за тебе, / нало ма майка не дава, / майка ми, та па баща ми. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 64. Зора ми се зазорило — / ни е зора, ни видело, / нало ми е свети Гьорги: / с очи трепче — бел ден чини. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 427. " — Добра коня имам, либе, / и два друма знаем, / нало ми е жалба, любе, / за сношната вечер, / че до тебе седът, любе, / царевите момци." Нар. пес., СбВСтТ, 655.