НАЛОГ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛО̀Г, мн. -зи, след числ. -га, м. Остар. Данък, такса. Неужели нашият народ не е този същият, който в турско време е бил и послушен и покорен, като е плащал налози и по за две години напред. С. Радев, ССБ I, 227. Строга заповед бе получил [бирникът] да събере недоборите .. до стотинка. Поземленият налог да се събере, колкото може. Н. Попфилипов, БД, 8. На всеки вампор по една жълтица общински налог ще режем. Цялата нощ срещу петък съм мислил кого да сложа да прибира парите. А. Каралийчев, ПГ, 136. Ние познаваме мнозина чиновници,.., които, ползвайки се от положението си, не само са избегнали отбиването на войнишката тегоба, но и облагането им с военен налог. Бълг., 1902, бр. 519, 2.

— Рус. налог.