НАЛОЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛО̀ЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наложа като прил. Обикн. в съчет.: Наложена баница. Готв. Който е приготвен от цели кори (изпечени или сурови), които се наслагват в съда една върху друга, а между тях се поставя плънка. Ядохме наложена баница. Наложен платеж. Финанс. Начин на заплащане на стойността на стока при получаването ѝ по пощата. — Ако дадеш пари, веднага ще ти я [книгата] изпиша от София. Лично до тебе с наложен платеж. К. Калчев, ПИЖ, 171. Изрежете, попълнете и изпратете приложената поръчка и исканите от Вас книги ще Ви бъдат доставени по пощата с наложен платеж. ОФ, 1958, бр. 4168, 4. Избягвайте скъпите такси на наложения платеж за по-малко от 5 екземпляра. Пл, 1934, бр. 1577, 4.