НАЛОЖНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛО̀ЖНИЦА ж. Истор. Жена, любовница на владетел или феодал, която няма законни права на съпруга. Аз видях царя... как се казваше той?... Царят и Апамина, дъщеря на славния Вартака, царева наложница, да седи на царя отдясно. Д. Мантов, ХК, 124. След като зае [Фейсал] престола, принуди всичките си братя и племенници, техните жени и наложници да се занимават с някаква дейност. А, 1978, кн. 37, 69. В тази песен [първа от Илиадата] се възпява свадата между Ахил и Агамемнон заради Брезеида, наложницата на Ахил. Ст. Михайлов, БС, 128. Освен така наречените законни жени, богатият китаец зема и наложници, от които добива деца. Знан., 1875, бр. 18, 277.