НАЛО̀ЖНИЧЕСТВО

НАЛО̀ЖНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Истор. Съжителство на жена с високопоставен мъж (държавен владетел, феодал и под.), без да има с него законен брак. Фердинанд не се съгласява да я вземе за жена, защото тя [леди Милфорд] е още наложеница на херцога, и с брака си да заличи петното на наложничеството ѝ. Н. 1895, бр. 13 и 14, 109.

Списък на думите по буква