НАЛУДНИЧАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛУ̀ДНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който с постъпките, делата или думите си показва признаци на лека лудост; смахнат, ненормален. Знаеш ли, цяло щастие е, че професорът живее в нашия град. — А някои го смятат за налудничав. — Той наистина е малко странен. Ем. Манов, ДСР, 15. Смятаха го за налудничав и това му даваше свободата да казва направо в очите на всички каквото си ще. Й. Йовков, ПК, 164. Зная един налудничав човек, който поумня, като го удариха с копачката по главата. К. Петканов, В, 172. Бетховен обичаше грубия тон .. Той прибягва до грубостите без всяка нужда. Затова Гьоте го смяташе малко налудничав. Р, 1927, бр. 252, 3.

2. Който изразява, показва лека лудост; ненормален. Кекавмен се извърна. Кастрофилактът впери налудничав поглед в равнодушното, тъпо лице на Ботко, който бършеше с ръкав носа си. А. Дончев, СВС, 722. Налудничав смях. // Който съдържа или изразява нещо, излизащо вън от представите за нормално. Аспарух одобряваше и насърчаваше налудничавите идеи на Мандажиев да драска пречупени кръстове по входовете на кооперациите и върху пощенските кутии на гражданите. К. Калчев, СТ, 189. Когато минава край Хайдпарк, тя се отбива — да се поразвесели от налудничавите проповеди на ораторите. М. Кремен, РЯ, 355. Тя трябваше да направи всичко, за да го спаси от тая налудничава, фанатична мисъл да умре. Д. Спространов, С, 328.

3. Който е присъщ за луди хора. Едни удряха вратата, други кълняха, а трети плачеха от яд и злоба. Тоя налудничав шум трая няколко минути и изведнъж утихна. К. Петканов, ДЧ, 282.