НАЛУ̀ДНИЧАВО. Нареч. от налудничав; смахнато, ненормално. Очите ѝ заскитаха налудничаво из палатката. Д. Димов, ОД, 285. Аз съм си нарисувал едно дотолкова невероятно продължение, пълно с драматизъм, знам, звучи налудничаво. Сл. Македонски, ЕЗС, 36. Засмя се налудничаво.