НАЛУ̀ЧВАНЕ

НАЛУ̀ЧВАНЕ, мн.-ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от налучвам и от налучвам се; налучкване. — Това тука, като чер конец дето е, нали е то Ел-дере? Аз му потвърдявам, учуден от налучването му. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 19.

Списък на думите по буква