НАЛУ̀ЧКВАМ

НАЛУ̀ЧКВАМ, -аш, несв.;налу̀чкам, ‑аш, св., прех. и непрех. 1. С лутане, с усилия и често в резултат на случайни действия успявам да намеря нещо (обикн. път, посока, предмет или под.). Той [старецът] почна да обяснява, че отслабналата му памет не помни и .. трудно налучква в коя врата точно трябва да влезе. Й. Радичков, БФ, 53. В двора беше пусто. По каменната пътечка налучка вратата на ниската сграда. К. Калчев, ЖП, 383. Налучква [Влад] нейната кутия на масата и измъква една цигара. Бл. Димитрова, ПКС, 232.

2. С догадки, с предположения или по интуиция, обикн. случайно, успявам да отгатна, да разкрия нещо или да стигна до вярно заключение за нещо. Децата мълчаха смутени. — Вие като че ли ще ми искате нещо, така ли е? — подкани ги той приветливо. — Я да видя дали ще налучкам. П. Бобев, К, 117. Кой мислите беше този .., дето ме събуди толкова рано? Тозчас .. първите припрени гласчета взеха да налучкват кое по-боязливо, кое по-смело: — Котката! .. — Раздавачът. Г. Русафов, ИТБД, 269. Вечерта Андроника дълго се въртя в хотелското легло. Струваше ѝ се, че ей сега ще налучка отговора на въпроса, но той все още ѝ се изплъзваше. Св. Златарев, БФ, 334. — Той се колебаеше, а бързаше да налучка. — Да не си .. Дамовският? Г. Караславов, Избр. съч. Х, 68. налучквам се, налучкам се страд. Да се налучка правдата и истината е по-лесно, отколкото да се почувствува и изрази красотата. Р, 1927, бр. 243, 2.

Списък на думите по буква