НА̀ЛЧА

НА̀ЛЧА ж. Диал. 1. Налче; железце2. "То магаре да е, пак ще го подковеш, но това повече на яре му приличат копитата .. Една налча от обувки не можеш му закова." Кр. Григоров, ОНУ, 102. Тежка, знойна, /

нощта е подозрително спокойна. / И в тишината само издрънча / .. / от еминиите му една налча. Д. Подвързачов, Б, 118.

2. Подкова. Напръчил нодзето [нозете] нагоре [конят] и налчите му лъснале. СбНУ ХL, 432.

Списък на думите по буква