НАЛЧЕЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛЧЕЛИЯ̀, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. и диал. За обуща — който е подкован с налчета. Когато стигна до пътните врата, тя [Петровица] стрелна с поглед своята противница, която сега мъкнеше два медни гюма и похлопваше с налчелии чехли по прахта. Ст. Чилингиров, ХНН, 18-19. Юв църква ке оде [Киро], / кундуре му тропкат, / кундуре налчелии. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 71.