НАЛЪЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛЪ̀ЗВАМ, -аш, несв.;налъ̀зна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. налъ̀знат, св., прех. Остар. и диал. Нанизвам, набучвам. После му отрязале и главата, която един от тях налъзнал на една тояга и понесъл я пред дружината. П. Хитов, МП, 135. Налъзнале го [селския векилин] на един шиш така, щото му излязъл шиша из врата, а сетне го жив опекле. НБ, 1876, 92. Тоя опит са произвожда така. Земат желязна пръчица и увиват я като свърдел, а на долния ѝ край налъзват запалена прахан и спущат я в стъкълцето. Знан., 1875, бр. 2, 23. Назад му [на Стоян] ръце връзале, / под кон му крака ковале, / та го закарват, закарват / в Тръново града голяма, / там му главата юзеле, / та я на кол налъзнале. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 75. налъзвам се, налъзна се страд.