НАЛЪ̀М

НАЛЪ̀М м. Обикн. мн. Чехъл с дървена подметка, който се задържа на крака с каишка. Щом се изкъпа, облече дебела хавлия,.., нахлузи налъмите и като тропаше из салона,.., влезе в спалнята при жена си. Ем. Станев, ИК III, 99. Тя [Росинка] отиде до вратата на килията, изу единия си налъм и се готвеше да задумка по нея, когато нечии забързани стъпки спряха пред килията. Д. Ангелов, ЖС, 560. Ей че си водат булката / на седефени налъми. / .. / Стояну ръка да целуне. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 64.

Прост като налъм. Разг. Пренебр. Много прост. Кога<то> цъфнат налъмите. Разг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). — Ако ни надушат, че сме яли агнешко днес, ония от единната [организация], синът ти, майко, ще влезе в университета, когато цъфнат налъмите. Й. Попов, СЛ, 113. Ходя с налъми по нервите на някого. Жарг. Дразня, нервирам някого.

— От араб. през тур. nalin. Други (диал.) форми: налъ̀н, лалъ̀м.

Списък на думите по буква