НАЛЮТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЛЮТЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1.Който е бил в досег с нещо люто и причинява лютене (лютив вкус или парене, усещане за лютивина). Налютен език. Налютени ръце. Налютени очи.

2. Диал. Ядосан, разгневен; разлютен. Тая вечер попът беше много налютен в селската кръчма. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 127. Госпожата още налютена. Плаче, кълне! Тя пък да имала съмнение у мъжа си! Г. Райчев, ЗК, 194. Мила момо, църнооко, / .. / на кого си налютено, / налютено, насърдено, / дал на майка, ил на тейко. Нар. пес., СбБрМ, 414, ● Нар.- поет. Люто налютен. Дайчо живее и ще живее — / Дайчовото сърце хорото люшка: / .. / То е стъпка на млад хайдутин, / Дето му царството горе в Балкана, / дето пашата, люто налютен, / всякак се мъчи жив да го хване. Ив. Бурин, Худ. С I, 241.

— Друга (диал.) форма: налу̀тѐн.