НАМАГНИТВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМАГНЍТВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от намагнитвам и от намагнитвам се; намагнитизиране, намагнетизиране, намагнетизирване, намагнитизирване, магнитизиране. Противоп. размагнитване, размагнитизиране. Поради малкото съпротивление на бобината, жичката "предпазител" изгаря. За намагнитване на друго парче трябва да се изключи прекъсвачът и да се постави нова жичка. К, 1963, кн. 1, 46. Изследвания относно намагнитването на желязото в магнитното поле пръв е правил известният руски физик .. Столетов. Физ. Х кл., 1958, 175.