НАМАГНЍТЕН

НАМАГНЍТЕН, -а, -о, мн. -и. Спец. Прич. мин. страд. от намагнитя като прил. Който е придобил или има магнитни свойства; намагнитизиран. Магнитният запис се проявява с помощта на металически прах, който се полепва върху намагнитените участъци и образува релефно очертание на цифрите. НТМ, 1962, кн. 3, 16. Подобни ниски температури 0001о [над абсолютната нула] се получават чрез бързо размагнитване на силно намагнитени подходящи вещества, предварително обаче значително охладени по друг способ. Физ. Х кл., 1951, 89.

Списък на думите по буква