НАМАГНИТЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМАГНЍТЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Спец. Отвл. същ. от намагнитен; намагнитизираност. От двете страни на средноокеанските рифове .. се разполагат ивици .., съставени от скали, в които остатъчната намагнитеност има противоположна ориентация. ПЗ, 1977, кн. 2, 4. Степента на намагнитеност на носителя на записа може да бъде различна.